Някога това беше едно очаквано обаждане !
Да чуеш по телефона „Сине, идвай си, ще колим прасето“!
Декември месец беше месецът, в който във всяка къща на село се колеха прасета !
След падането на първият сняг идваше и моментът, в който всеки род се събира и малки и големи, мъже, жени и деца и се отиваше на село, а там се колеха прасетата угоявани през годината !
Ставане рано сутринта, много лека закуска и греяна ракия на печката с мед и в малки чашки за касапите и домакина с наздравица се изкарваше шопара и с ловко отработено движение с голям и остър нож се пробожда на два сантиметра под ухото там с леко пречупване в китката се прерязва артерията и после се прерязва гръкляна за да изтече по най-бързият начин кръвта и да бъде умъртвено!
Група мъже стискат краката предните и задните на прасето в спазмите му в предсмъртната му агония !
Колкото е по-голямо прасето толкова и борбата му е по-голяма !
Не са един или два комичните спомени от онова време, в които се колеха прасета !
Някъде викаха ловджии, другаде професионални касапи, но във всеки двор имаше свинска смърт !
Огънят, жарта и мръвките на нея, греяната ракия и домашното вино сплотяваха семействата в този момент на годината !
От там и идва поговорката, че „на всяко прасе му идва Коледата“!
Защото по Коледа ставаха тези кървави и вкусни ритуали !
Децата се навъртаха около касапите като носят топла вода или като малки сервитьори донасяха ракия или вино !
Не липсваха и подигравки с малките деца да целунели дупито и щели да им направят гайда и всякакви закачки !
Жените режеха месо на ситни парчета и правеха джумерки, топяха мас – свинска мас !
Всяко парче месо си знаеше гозбата – от сладкият кокал се правеше чорба със зелева чорба в нея за касапите топла, солена, кисела и подлютена идеално мезе за ракията и кипеше атмосфера !
Жените правиха гозба след гозба за касапите и родата – дроб с було, пържоли и кебап, много кебап за червеното вино !
Едни пърлят прасето, други главата с краката за така наречената пача !
За всяка мръвка имаше рецепта домашно направени са филета, свински бузи и мезета, наденици и луканки, пастърми и всякакви деликатеси с рецепти във всяко семейство предавани от баща на син и свекърва, на снаха, но така беше във всяко село, във всяка махала !
И когато белият натрупа вън всеки носи от виното домашно и от домашното мезе да почерпи, да се похвали със своят майсторлък, да сподели благата си своите роднини и съседи всеки имаше какво да извади !
Днес не е така, вече не се чуват прасета, няма комшулук, няма мезе и съседа, хората не се събират и нямат с какво да се похвалят нито вино имат, нито могат мезе домашно да извадят !
Загубихме селото, а то нацията ни изхрани, но нищо, пазарувайте от голямата верига който каквото му дадат или там каквото си хване ! Консерванти, ГМО и оцветители с голяма доза овкусители!
Загубили сме вкусът на истинското, вкусът на България !
„Сине, идвай си, ще колим прасето“ остана една фраза от едни отминали времена, в които живяхме далеч по-добре с хубаво вино и хубава храна!
Виж още: kefche.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
